Не учебници, а тестове в клас

Според мен учебниците наистина трябва да се пренапишат. Това важи дори за тези по български език и литература. В тях има много неща, които не са написани по подходящ начин или пък изобщо не трябва да присъстват. Мога да дам пример с учебниците по български език, тъй като съм специалист в тази сфера.

Като се започне от 3-4-ти клас, та чак до 12-и в тях се повтаря една и съща тема. Разликата е само в сложността. Да речем, какво означава адресат, адресант, каква е посоката на информация. Тоест учителят сам трябва да намери онези уроци, които са по-важни за грамотността на децата, и да ги преподава. Може би и с часовете по история е същото. Признавам си, че е доста трудоемко да се напише един учебник, който да отговаря на изискванията на подрастващите.

Живеем в динамичен век и знаем, че децата вече имат съвсем други интереси и затова според мен системата по написването трябва да е малко по-различна. Също така това трябва да се прави най-вече от практикуващи учители. Разбира се, не може в екипа да няма хабилитирано лице, но те да са по-малка част. Все пак преподавателите знаят най-добре какви са интересите на децата. Ако погледнете в списъка с автори на даден учебник, ще видите, че от шестима само трима са преподаватели.

Мисля, че през последните години дадохме прекалено много права в ръцете на родителите, те започнаха дори да казват как да си организираме учебния процес. Няма такава практика в другите страни. Те не може да са специалисти по тези въпроси. Няма нищо лошо да дават предложения по отношение на отдиха на децата, на материалната база, но не съм виждала никъде да участват в избора на помагало.

Да не говорим, че цените не са никак ниски, и някои родители отказват да купуват. Не знам дали и учебниците са толкова необходима крачка за учене, защото практиката в други страни показва, че там се използват други методи - най-вече тестове. Децата дори нямат тетрадки и по този начин се спестяват разходи.

Лично аз имам впечатления от Швейцария и Испания, където учителите размножават на лист резюме от урока и го раздават в началото на часа. Така учениците учат най-важното. Няма нужда да се подготвят вкъщи, защото имат целодневно обучение. Затова си мисля, че държавата харчи прекалено много пари за учебници, които не са необходими чак толкова. Затова е добре да се поучим от чуждия опит.

Трябва да акцентирам и на нещо друго. Има едно постановление на Министерски съвет, което регламентира третия час по физическо. Според него той трябва да се вземе само от учители по физкултура или треньори с висше образование. А самият час по физкултура може да се води от едновремешните полувисшисти. Така трябва да се назначат повече учители по този предмет, само че нали сме на делегирани бюджети. Дали това е най-важното за образованието в момента? Аз нямам проблем, защото имаме добър бюджет, но много други училища имат затруднения с това и не могат да се справят.

Мариана Закова, директор на 137-о СОУ, „Люлин”